Езици Български English
Категории
Кошницата е празна!
Приложи
Специално предложение:

+
Explorer 1/2015
Explorer 1/2015
4,95лв.
Цена на пакета: 23,85лв.
Спестявате 4,00лв.!

Купи пакет

Улична храна

Автор: LONELY PLANET
Код на продукта:93
Наличност:В наличност
Превод: © Цветелина Лакова
ISBN: 9-789-549-535-822
Издадена на: 2015-02-20
Размери: 165x235
Брой страници: 224 пълноцветна
Корица: Мека
Националност: Английска
Дизайн корица: Lonely Planet
Редактор: Вихра Василева
Цена: 22,90лв.
Кол-во:

Резюме

Улична храна

БелпуриЖивеете, за да ядете? Пътувате, за да се радвате на кулинарни шедьоври от цял свят? С помощта на този сборник с класически рецепти ще можете да приготвите най-забележителните изкушения на уличната храна в собствената си кухня! От добре познатия хотдог до екзотични сладкиши тази гастрономична обиколка на света е наслада за всички сетива.

 

В „НАЙ-ДОБРАТА УЛИЧНА ХРАНА: ПЪТЕВОДИТЕЛ С РЕЦЕПТИ ОТ ЦЯЛ СВЯТ“ ще откриете:

 

  • 100 автентични рецепти с прости и ясни указания за отличен резултат
  • Речник на екзотичните продукти и предложения за достъпни заместители
  • Страхотен снимков материал на всяка страница

 

Интригуващите описания на ястията ще ви подскажат къде да похапнете добре, когато сте на път.

Книгата е дело на кулинарни автори от цял свят.

Отзиви (2)

Автор

Автор

 

Том Паркър Боулс

Том е кулинарен журналист. Списва колонка в седмичника The Mail on Sunday, а също така е кулинарен редактор на сп. Esquire и сътрудник на сп. Departures. Първата му книга E Is for Eating: An Alphabet of Greed (2004) [„Я като ядене: Азбука на лакомника“] има голям успех в кулинарните среди. Втората му книга The Year of Eating Dangerously (2006) [„Годината на опасната храна“] съдържа необичайни и екзотични рецепти от цял свят. Третата му книга Full English: A Journey Through the British and Their Food [„Английска закуска: Пътешествие през Британия и нейната кухня“] е издадена през 2009 г., а през 2010 г. печели наградата на Гилдията на кулинарните журналисти в категория „Британска кухня“. Последната му книга е Lets Eat (2012) [„Хайде да ядем“]. В нея Том Паркър Боулс е събрал любими рецепти от цял свят, претворени в собствената му кухня. Том е известен също като един от водещите на предаването Market Kitchen по канал Good Food от 2007 до 2010 г. За да не си развали фигурата с толкова ядене, Том веднъж отишъл на фитнес, но за съжаление спортът не се отразил добре на крехката му физика.

 

 

Съавтори

 

Абигейл Хоул Съавтор на четири издания на пътеводителя „Индия“ на Lonely Planet и ентусиазиран изследовател на разточителните и сложни вкусове на дили ки чаат – бързите закуски, поднасяни в Делхи.

 

Брет Аткинсън Водещ журналист към сайта www.viewauckland.co.nz и заклет любител на бързите закуски. Посещавал е готварски курсове във Виетнам, Лаос, Турция, Малайзия и Нова Зеландия.

 

Бриджит Глийсън Сътрудник на сп. Time Out и автор на кулинарни статии за списанията Budget Travel, Delta Sky и Luxury Latin America.

 

Грегър Кларк Съавтор на много пътеводители на Lonely Planet, в т.ч. „Бразилия“, „Южна Америка“ (Уругвай) и „Италия“.

 

Даниел Робинсън Автор на статии и пътеводители на Lonely Planet за кулинарни дестинации като Франция, Малайзия, Тунис, Камбоджа и Израел.

 

Даниел Сейвъри Раз Даниел Сейвъри Раз живее в Тел Авив. Автор е на обширен материал за европейската кухня за сп. A Place in the Sun. Уеб страницата му е www.danscribe.com. Много обича хумус.

 

Джесика Лий Автор на пътеводители и екскурзовод в Близкия Изток и Северна Африка. Страстен любител на левантинската кухня.

 

Джо Байндлос Бивш кулинарен критик към кулинарните пътеводители на сп. Time Out. Специалист по югоизточно-азиатска, китайска, корейска и индийска кухня. В момента е рецензент към Lonely Planet.

 

Джоана Юй Кулинарен журналист и блогър. Вж. www.thehappydinner.wordpress.com.

 

Джошуа Самюъл Браун Съавтор на девет пътеводителя на Lonely Planet, сътрудник на различни азиатски вестници и списания. Поддържа тайванския туристически блог www.josambro.blogspot.com.

 

Дънкан Гаруд Страстен почитател на южноиталианската кухня. Сътрудничил е на сп. Olive (издание на ВВС). Съавтор на пътеводителя „Сицилия“ на Lonely Planet.

 

Ейми Карафин Съавтор на пътеводителя „Индия“ на Lonely Planet. Живяла е в Дакар, Акра и Мумбай. Отличен познавач на евтината вегетарианска храна по света.

 

Емили Мачар Журналист, сътрудник в различни вестници и списания. Специализирана е в областите етнография и кулинария. Съавтор на много пътеводители на Lonely Planet.

 

Зора О’Нийл Съавтор на книгата Forking Fantastic! Put the Party Back in Dinner Party, както и на блога www.rovinggastronome.com.

 

Итън Гелбър Съавтор на различни издания на Lonely Planet, главен редактор на www.thetravelword.com и страстен любител на хубавата храна.

 

Каролин Б. Хелър Списва блога WanderFood на www.wanderlustandlipstick.com. Кулинарен сътрудник на много пътеводители. Запозната е с кухнята на пет континента.

 

Кейт Армстронг Кулинарен сътрудник на пътеводителя „Португалия“ на Lonely Planet. Една от любимите ѝ теми са бързите закуски. Пристрастена е към пащѐл де Белѐм.

 

Люк Уотърсън Редактор на кулинарната рубрика на сп. Real Travel. Познавач на Латинска Америка. Съавтор на пътеводителите „Перу“, „Мексико“ и „Куба“ на Lonely Planet. Обожава Андите и е пристрастен към салтеня.

 

Майкъл Кон Автор или съавтор на повече от 15 издания на Lonely Planet, кореспондент на свободна практика към ВВС и почитател на пикантните закуски, продавани по централноазиатските пазари.

 

Мат Болтън Старши щатен сътрудник на Lonely Planet Magazine – Великобритания. Страстен почитател на горещите пържени закуски.

 

Мередит Снайдър В детството си често помагала в кухнята и обичала да си хапва по улиците на Париж. Туристическите ѝ материали са публикувани в BBC Travel и на www.vagabondish.com.

 

Остин Буш Списва блога за тайландска храна www.austinbushphotography.com. Кулинарен сътрудник на различни пътеводители и списания, в т.ч. Saveur, Travel + Leisure Southeast Asia, Chile Pepper и DestinAsian.

 

Пени Уотсън Съавтор на каталозите Cheap Eats (на в. The Age), Good Food (на в. Sydney Morning Herald) и Food & Wine (на в. South China Morning Post) и чревоугодник без почивен ден.

 

Пол Кламър От 1994 г. насам редовно пътува до Мароко – първоначално като турист, след това като екскурзовод, а в последно време – в качеството си на автор на пътеводители.

 

Роб Уайт Съавтор на пътеводителя „Корея“ на Lonely Planet. Живее в Южна Корея и обича хотеок.

 

Роджър Норъм и Стручън Мартинс Журналисти, специализирани в областите кулинария и туризъм. Пишат за различни списания, в т.ч. Olive.

 

Сара Бакстър Сътрудник на туристическото списание Wanderlust, съавтор на различни национални всекидневници и издания на Lonely Planet и любител на корниш пейсти.

 

Сарина Сингх Сътрудник на предаването Out to Eat на Lonely Planet и доста продуктивен журналист. Специализирана е в областта на туризма и има слабост към пикантни ястия.

 

Селест Браш Съавтор на книгата The World Is a Kitchen, автор на кулинарните рубрики в различни пътеводители на Lonely Planet и на уеб страницата www.lonelyplanet.com, а в миналото – професионален готвач.

 

Тим Ричардс Журналист, специализиран в областта на туризма. Автор на много публикации за международна кухня (вж. www.iwriter.com.au) и любител на дука (египетско ястие, приготвено от билки, подправки и ядки; традиционно се поднася като разядка – б. пр.).

 

Уил Гурлей Опитен редактор и любител на месото, печено на скара. Често пътува до Турция, Балканите и Близкия Изток.

Откъси

Въведение

От Том Паркър Боулс

 

Първият път никога не се забравя.

За мен той беше преди двайсетина години в една мръсна затънтена уличка в Патпонг, увеселителен квартал в Банкок. Беше кратко и доста безславно преживяване, което обаче остана завинаги запечатано в сърцето ми.

И всичко започна с едно ястие. Щандът беше малко по-голям от ръчна количка и имаше яркожълт навес. От едната му страна висеше разпокъсана реклама на мляко. Собственичката – дребна жена с шапка на „Кока-кола“, бъбреше безспир със своя приятелка, която се беше настанила на разклатено пластмасово столче. На плота огромният дървен хаван и пестикът стояха разделени, а между тях имаше съвсем малко работно пространство. Около хавана, подобно на спътници около голяма планета, бяха грижливо подредени метални купички, пълни с най-различни по цвят подправки.

За пръв път се хранех на крак, затова не знаех откъде да започна. Един мой приятел с повече опит ми беше разказал за сом там. „Потърси сергията със сочните, блестящи зелени плодове и продавачката, която блъска хавана като луда.“ И така, посочих едрата папая, като се усмихвах нервно. Жената прекъсна разговора си и също ми се усмихна.

– Европейско люто или тайландско люто? – с тези думи тя хвърли шепа зелен фасул в тъмните недра на дървения съд.

– Хм… Тайландско люто – промърморих и изпъчих гърди.

– Добре – отвърна жената и добави убийствена доза люти чушки и няколко скилидки чесън. Кълцаше и разбъркваше подправките с вещина, придобита от дългата практика.

Гледах я като хипнотизиран. В хавана влязоха сушени скариди и фъстъци. Продавачката не спираше да кълца и разбърква. После добави палмова захар и домати. Отново скълца и разбърка. Дойде ред на сока от зелен лимон и рибния сос. И отново кълцане и разбъркване. След това зелена папая, нарязана на съвсем тънки ивички. Последно разбъркване, след което продавачката постави храната върху пластмасов поднос и ми го подаде.

Взех си малко. Отначало устата ми се изпълни със свеж и пикантен вкус, после усетих солта от сушените скариди. След това дойде сладостта, която подчерта и смекчи всички нехармонични нотки. Доматите танцуваха в устата ми заедно с фъстъците и хрупкавия зелен фасул. По лицето ми се разля спонтанна усмивка. Никога преди не бях опитвал подобна храна – плътна, с интензивен вкус, прекрасно балансирана, храна, която ти връща вярата в живота, любовта и вселената… И тогава усетих лютивината. Беше страшна. Толкова страшна, че очите ми плувнаха в сълзи, езикът ми сякаш се поду и аз не можех да обеля и дума. Беше ми трудно дори да мисля. Изминаха цели пет минути, преди болката да се разнесе и да отстъпи пред упоителната топлина на ендорфина, чрез която тялото ми се бореше със страданието. Вдигнах поглед. Двете жени зад щанда плачеха, но не от мъка, а от смях.

– Харесва? – попита едната между два пристъпа на истеричен кикот.

– Да – успях да промърморя. – И още как.

Оттогава съм вманиачен на тема хранене на крак. Някои хора пътуват заради евтиния алкохол, други – за да се пекат на слънце. Аз пътувам, за да ям, и то преди всичко на улицата. Защото именно тук, сред павилионите за тако[1] и спагети и кошниците с подправки се крие истинският дух на кухнята. Ресторантите от каталога на Мишлен не ме интересуват, с много малки изключения. Заведенията за туристи ме потискат със своите спретнати, анемични менюта, съобразени с всички изисквания на хигиената. Не, моята първа спирка винаги е улицата с миризмата й на дървени въглища и сгорещена мазнина, с блясъка на електрическите светлини, с неподправената глъч и оживлението, с веселата врява. Тук няма мусове и пастети, нито чинии със странни форми. Няма самовлюбени готвачи, надменни сомелиери и салони, чиято атмосфера напомня морга. Има само храна, която кара вкусовите луковици да пеят.

Едни от най-вкусните ястия в живота си съм изял на крак или седейки до някоя клатеща се маса край пътя, насред дизелови пари, цигарен дим и шумотевица. Спомням си супата от спагети в Луанпрабан, Северен Лаос, и мога само да си мечтая да приготвя бульон от биволско месо като онзи, който приличаше на разтопен кехлибар. Спомням си също онези такос ал пастор в Мексико Сити – тънки късчета свинско, изпечени като за дюнер, смесени с лют сос, прясна салца и зелен лимон и увити в гореща палачинка. През една мразовита вечер в Токио пък ядох такояки – тестени топчета с плънка от октопод, хрупкави отвън и приятно меки отвътре. Помня също баодзъ – китайските бухтички, сготвени на пара, които ядох в Шанхай, питките със стриди в Банкок и панеле – солените пържени хлебчета от нахут, които хем са меки, хем хрупкави и които се продават по улиците на Палермо. Мога да изброявам до безкрай. Улицата е най-демократичното място на света. Тук политиците хапват на крак редом със селяните, а ароматите са просто безсрамно смели. Харесва ми сериозното отношение, което имат към храненето на улицата в Мексико, Тайланд, Китай, Малайзия и Виетнам – страни със силни традиции в тази област. Там всеки има свое виждане относно приготвянето на тамалесамоса, миризливо тофу, лакса и пролетни рулца.[2]

Не казвам, че всяка хапка на улицата е деликатес. Далеч съм от тази мисъл. По улиците се продава и много лоша храна, застояла, мазна и зле приготвена. С помощта на тази книга обаче ще избегнете ниското качество. Местните заведения, които препоръчвам, струват теглото си в подправки. Един съвет от мен: търсете опашките. Големият оборот е знак не само, че готвачите си знаят работата, но и че храната е прясна, тъй като няма време да залежи. Няма значение, че не говорите местния език – езикът на удоволствието и възхищението е разбираем за всички. Усмихнете се или енергично се потъркайте по корема. Уокът и жаравата на дървените въглища ще ви разкажат за чуждата култура много повече, отколкото всички туристически справочници на света. Изберете си някоя сергия, около която се тълпи народ, вижте какво си поръчват местните и когато дойде вашият ред, просто се усмихнете и посочете с пръст. Единствената дума, която трябва да знаете, е „благодаря“. Не се страхувайте. Повечето улични продавачи на храна ще са очаровани, че един чужденец оценява уменията им.

Тази книга е посветена на едни от най-хубавите ястия от световната кухня. Така че вземете я и излезте на улицата. Очаква ви истинско кулинарно блаженство.


[1] Вж. рецептата – б. пр.

[2] Лакса – пикантна супа със спагети, разпространена в Югоизточна Азия. За останалите ястия вж. рецептите – б. пр.

Подобни Заглавия
"На един черпак разстояние"
  „На един черпак разстояние“ е вкусен и ароматен разказ за млад индиец, който заминава за Париж, за да ...
Цена: 12,00лв.
Цена за Е-книга: 8,00лв.
Happy
Тайни към щастието от културите по света. Време е за щастие! По целия свят хората намират начини, с които д...
Цена: 18,00лв.
Издателство Вакон © 2017 - Изработен от iSenseLabs