Езици Български English
Категории
Кошницата е празна!
Приложи
Специално предложение:

Садху
Садху
18,00лв.
+
Explorer 3/2016
Explorer 3/2016
4,95лв.
Цена на пакета: 18,95лв.
Спестявате 4,00лв.!

Купи пакет
Садху
Садху
18,00лв.
+
+
Explorer 3/2016
Explorer 3/2016
4,95лв.
Цена на пакета: 31,95лв.
Спестявате 6,00лв.!

Купи пакет
Садху
Садху
18,00лв.
+
+
Explorer 3/2016
Explorer 3/2016
4,95лв.
Цена на пакета: 32,95лв.
Спестявате 6,00лв.!

Купи пакет
+
Цена на пакета: 26,00лв.
Спестявате 5,00лв.!

Купи пакет

Садху

и дяволската стена

Автор: Илия Троянов
Код на продукта:118
Наличност:В наличност
Превод: © Цветелина Лакова
Снимка корица: © Thomas Dorn
Цветни страници: 8
ISBN: 978-619-7300-06-2
Издадена на: 23.11.2016
Размери: 120х180
Корица: Мека
Националност: Германия
Редактор: Елена Можолич
Цена: 18,00лв.
Кол-во:

Резюме

Садху

Повече празници, отколкото дни, повече богове, отколкото хора, повече багри, отколкото селища! 

Индия е страна, която не подлежи на обобщения. Необятна вселена, където прастари богове крачат редом със софтуерни визионери от бъдещето, а внушителни дворци преливат в кални гета. Докоснал се до противоречивата й мозайка, чуждоземният пътешественик си спомня за нея като за фантастичен сън.

С надеждата, че детайлите ще загатнат контурите на цялото, събирачът на светове Илия Троянов тръгва по ръба на дяволската стена и с всяка поредна спирка от маршрута – пазара за камили в Пушкар, селищата на бишноите в пустините на Раджастан, бедняшките квартали и престижните клубове по крикет в Мумбай, манастирите в Ладакх и „техническия Елдорадо“ в Бангалор – Индия разкрива нов нюанс от великолепното си сари, събрало всички цветове на Земята. 

Отзиви (3)

Автор

Илия Троянов е роден през 1965 г. в България. През 1971 г. бяга заедно със семейството си през Югославия и Италия в Германия, където получава политическо убежище. Живее десет години в Кения и пет години в Мумбай. През 2003 г. се заселва в Кейптаун. В момента живее във Виена. От 1985 до 1989 г. следва право и етнология в Мюнхенския университет. През 1989 г. основава издателството „Кирил и Методий“, а през 1992 г. – издателството „Марино“ в Мюнхен. Троянов е носител на различни отличия, сред които Наградата на Лайпцигския панаир на книгата (2006 г.), Берлинската награда за литература (2007 г.), Наградата на литературните домове (2009 г.) и наградата „Вюрт“ за европейска литература (2010 г.).

Откъси

 
Първият път в Индия. Съзнанието ми беше изпълнено с обичайните представи за субконтинента: чутовни строежи и още по-чутовни бедствия, ограничения и противоречия, излишъци и недоимък. Бях прочел някоя и друга книга, но нищо не беше в състояние да ме подготви за онова, което преживяхме, когато луксозното и удобно такси „Амбасадор“ пое към Раджкот – динамичен средноголям град в щата Гуджарат.
Чух трафика, преди да го видя. Вездесъщо свирене на клаксони на все по-интензивния фон на крясъци, бучене и тракане на автомобили. Свирене на клаксони, което ми се струваше безсмислено. Натискането на клаксона като житейски принцип. Натискам клаксона, следователно съществувам. Натискам клаксона, за да оповестя, че съм тук и нямам никакво намерение да се съобразявам с околните. Всички натискат клаксоните, за да оповестят, че нямат намерение да се съобразяват с околните. Това би могло да доведе до катастрофи и други проблеми, ако го нямаше рязкото натискане на спирачките, което се възприема и преживява като основен елемент на дхарма – закона за вселенския ред.
Бяха нужни само няколко резки натискания на спирачките, за да разбера, че както в индийското общество, така и в индийския трафик има ясна йерархия. На върха, практически извън системата, са ескортите на известните личности (това ми беше обяснено от местните). Простосмъртните участници в движението се делят на четири категории: камиони и автобуси, джипове и леки коли, мотоциклети и авторикши, велосипеди и двуколки – в този ред. Недосегаемите на уличното движение са пешеходците. Който не може да си позволи транспортно средство, не заслужава нищо хубаво, глупакът му с глупак! Мотоциклет се забива в рикша, отляво идва велосипед, отдясно изпреварва лимузина, която бива засечена от джип, а край нас гърми насрещното движение. В последния момент някой натиска спирачките, друг отбива встрани, а по-малките возила правят път, от което нашият шофьор решително се възползва.
Колкото по-навътре навлизахме в Раджкот, толкова повече се съмнявах в принципа, който уж бях проумял. Тъй като всички натискаха клаксоните, никой не им обръщаше особено внимание; и тъй като никой не им обръщаше особено внимание, шофьорите ги натискаха все по-често и по-силно. Този принцип очевидно се нуждаеше от допълнително подусловие: човек е отговорен само за това, което се случва пред него. Ставащото зад гърба му остава извън полезрението му. Правилото работеше, тъй като рязкото натискане на спирачките се възприемаше като основен елемент на кармата – съвкупността от действията на индивида. След време, когато се запознах по-подробно с индуизма, чух за учението карма йога, без чиито принципи не можеш да получиш шофьорска книжка. В древната санскритска поема „Бхагавадгита“ Кришна, божеството със синя кожа, въплъщение на бог Вишну, повелява: „Извършвай всяко действие независимо от последиците“. Нима уличното движение в Индия може да се опише по-добре? Тези взаимозависимости между поведението на пътя и религията потвърждават още един индуски постулат, според който всички елементи на мирозданието са свързани помежду си. Във всеки случай би било прекалено да очакваме от отделния участник в движението да познава взаимодействията между всички вселенски сили.
Разбира се, до тези задълбочени съждения стигнах едва по-късно. В първия момент се вцепених като див заек пред кобра. Ужасът и облекчението се редуваха при всеки удар на сърцето ми. Тесните улици на Раджкот се използваха като многолентови магистрали. Хората си проправяха път, аскетично отказвайки се от каквато и да било дистанция. Когато двамата с приятелката ми слязохме от таксито, установихме, че този отказ важи не само за уличното движение. Околните не признаваха личното пространство. Идиомът „пъхам си носа, където не ми е работа“ няма съответствие на хинди. На автогарата около нас веднага се струпаха не само няколко любопитни хлапета, но и почти всички чакащи. Те стояха толкова близо пред и до нас, че не можехме да видим автобусите, чиито номера трябваше да следим.
– Hello – усмихна ми се широко някакъв мъж. Беше застанал толкова плътно пред мен, че можех да преброя бодовете на ризата му.
– Hello – отговорих. Очаквах да започне да ме разпитва. Мъжът обаче беше изчерпал запаса си от английски думи. До него друг мъж се покашля важно.
– Hello – каза той.
– Hello – отвърнах. Той впери поглед в мен, сякаш следващият му въпрос беше изписан на челото ми. Зачаках с цялото търпение, на което е способен един новопристигнал в чужда страна.
– What is your name? – изписка някой отдолу.
– Where do you come from? – попитаха ме отдясно. Разговорът сякаш потръгна, но за съжаление в следващия момент всички млъкнаха и продължиха да ме наблюдават невъзмутимо, внимателно и съсредоточено. Сега ще видите вие, помислих си, извадих от чантата си роман на немски и се престорих, че чета. Това със сигурност щеше да отблъсне любопитните; та нима има по-безинтересна гледка от четящ човек? Няколко минути по-късно вдигнах поглед. Куп мъже надничаха над раменете ми и се взираха в гъсто изписаните страници. Погледнаха ме в очите. Когато им се усмихвах, и те ми се усмихваха. Когато ги ругаех, те мълчаха, но не се отдръпваха. Това продължи с часове. Настроението не беше нито враждебно, нито особено напрегнато. Тълпата не обсъждаше обекта на своето любопитство, а му се наслаждаваше мълчаливо.
Човек се приспособява и нещата, които първоначално са му изглеждали странни, спират да го дразнят. След известно време престанах да забелязвам втренчените в мен погледи. Или пък на свой ред се втренчвах в наблюдателите си и се радвах на неподправените им реакции. Индийците се оказаха колкото любопитни, толкова и разговорливи. Някои разговори протичаха в атмосфера на взаимна симпатия, докато изведнъж събеседникът ми не изплюеше в пясъка струя слюнка, боядисана в червено от ядките арека, и не ме удостоеше с кървава усмивка. Сякаш седях в люлка от чувства, а човекът отсреща беше ту лек като перце, ту тежък като камък. Люлеенето нямаше край: тълпата ме съблазняваше, а после бързаше да ме отблъсне, примамваше ме неусетно, а миг по-късно ме докарваше до отчаяние, за да се сдобри с мен малко след това. Но внимание: една от особеностите на тази люлка е, че след всяка непредпазливо изразена генерализация човек веднага получава добър урок! Вярна е максимата, че единственото обобщение, което може да се направи за Индия, е, че за тази страна не могат да се правят никакви обобщения.
Тази аморфна Индия постоянно ти напомня колко малко време имаш на земята. Или, казано по друг начин, напомня ти, че имаш твърде малко време. Тя сякаш крещи: „Ти си смъртен и това ограничение ти пречи да ме разбереш!“. Освен че се простира на територия, по-голяма от тази на Европейския съюз, Индия може да се похвали и с по-голямо географско, езиково, културно и религиозно многообразие. Какво свързва един християнин от Мизорам, един беден далит от Бихар, един заможен парс от Мумбай и един рибар мюсюлманин от Кожикод? Само фиктивната спойка на една нация, оказала се изненадващо устойчива въпреки колониалното минало и кървавото отделяне на Пакистан през 1947 г. Наистина, основаването на три нови щата в наши дни поставя на изпитание регионалното многообразие, но за разлика от други многонационални държави като Индонезия например, Индия в никакъв случай не е застрашена от собствената си разноликост.
Индийското многообразие най-добре се вижда в Мумбай. В най-големия град на субконтинента ежедневно съжителстват наглед несъвместими явления. Безбройните анахронизми са надраскали повърхността на този Молох, плътта на града е покрита с охлузни рани, които гноясват и понякога се пукат, но не поразяват цялото тяло като гангрена. Мумбай блести като динамична сцена на модерността, но зад технологичните и културните му съкровища неизменно прозира бедността. Предвид урбанизацията, която протича неудържимо в цялата страна, Мумбай олицетворява бъдещето на Индия. Ето защо съм посветил около една четвърт от тази книга на града, в който живея в момента.
Репортажите в книгата са публикувани в ежедневниците „Райнишер Меркур“, „Франкфуртер Рундшау“, „Зюддойче Цайтунг“ и „Нойе Цюрхер Цайтунг“ и са основно преработени, преди да бъдат включени в настоящото издание. Те разкриват малки частици от една непонятна съвкупност и таят надеждата, че детайлите загатват контурите на цялото.
Мумбай, ноември 2000 г.
Подобни Заглавия
С призрачния влак през ОРИЕНТА
Пол Теру се впуска в грандиозно пътешествие из Азия и ни я поднася в цялата ѝ загадъчност, пъстрота и многообр...
Цена: 17,00лв.
Към една планина в Тибет
В новата си книга Колин Таброн пътува до Тибет и поема по пътя на поклонниците към Кайлаш – най-свещената пла...
Цена: 16,00лв.
Между Нирвана и Самсара
В някои пътешествия губиш себе си, в други се откриваш. И понякога, само понякога намираш щастието по средата. ...
Цена: 15,00лв.
Древният път на чая
Oт Китай през Тибет и Непал до Индия Древният път на чая – един от най-важните търговски пътища в света в продъ...
Цена: 17,00лв.
Издателство Вакон © 2017 - Изработен от iSenseLabs