Пътешествия и приключения с Vakon Publishing(Издателство Вакон)-издателство за приключенска литература, младежка литература, романи, готини момичета, любов, тайни.

Вятър. Плътна, препускаща към мен стена. Удря ме, разлюлява ме с поривите си. Раздразнен от безразлично подминаващите ме камиони и автобуси, вятърът с клатушкане и криволичене се успокоява. За изминатите месеци с него сме първи приятели. Понякога ми помага, тласкайки ме напред, понякога ме бута стремително назад или просто създава илюзията, че изобщо не напредвам. Сякаш ме наблюдава, надхитряме се, надлъгваме се, а всъщност и двамата сме свързани с едно единствено нещо – движението. Ние сме едно. Усещам го как ми говори през отворите на каската. Докосва ме с нежността на любима в нажежената до бяло атмосфера. В тропиците съм, тежко се диша влажният, плътен въздух и всеки ветрен полъх утолява жаждата ми за прохлада. Пътувам из Индия, където животът кипи в буквалния смисъл на думата и динамиката му позволява да отделиш дори и невидимите на пръв поглед нюанси. Всяка секунда съм свидетел как Бог твори пред мен с палитра и четка в ръка. Самият аз съм част от картината, чувствам се като току-що нарисуван и боята ми е още мокра. В движението си оставям цветни мокри стъпки по платното на твореца. В една и съща секунда сърцето ми ликува и се свива от болка и състрадание. Аз съм тук. Пътувам, за да те видя, пътувам, за да ме спреш, пътувам, за да те срещна, пътувам, за да се върна отново при тебе.

„Добре дошли в най-голямата демократична държава в света“ е лозунгът на влизане в Индия, който ме посреща от небесносиня табела току пред гра- ницата.

Оранжево. Хиляди хиндуисти с развети оранжеви знамена и оранжеви лунгита се стичат в моята посока на път за Каниакумари. Натоварили са се на камиони и пикапи. Чак висят отвън по каросериите.

Минавам през разровени, кални села. На запад се чернеят скалистите склонове на остри планини. Загърнати са във воалите на спиралата на ци- клона, който ме помете нощес. Аз се движа по периферията му. От време на време ме лъхва хладната сянка на шквалчета дребен като спрей дъжд.

Гръмотевица. Земята се тресе. Буден съм. Сякаш не съм лягал. Минава едва полунощ. Едри, все още редки капки барабанят по платнището. Не спира.

Отворена врата. Лунната светлина залива като водопад, но аз се падам в сянката. Изненадата е на моя страна. Поздравявам със „Асса- лам алейкум”. Във въздуха кръжи недоумение. Драсната клечка кибрит за секунда озарява беззъба, брадата физиономия, още три тъмни силуета над- ничат отвън.