Пътешествия и приключения с Vakon Publishing(Издателство Вакон)-издателство за приключенска литература, младежка литература, романи, готини момичета, любов, тайни.

Най-новото от Издателство "Вакон" - фентъзи трилогията "Ерата на Петимата". Поредицата е сред най-успешните в жанра от последните години, а авторката Труди Канаван се радва на невероятен успех в САЩ, Русия, Великобритания и Германия.

Труди Канаван е родена в Мелбърн, Австралия. Пише книги за фантастични светове, откакто се помни. Успехът я застига, когато през 1999 година печели награда „Ауреалис“ за най-добър кратък фентъзи разказ за „Шепотът на децата на мъглата“. През ноември 2001 г. е публикувана нейната първа голяма трилогия - „Черният магьосник“, която става бестселър в много страни. На вниманието на българските читатели предлагаме втората, по-мащабна и още по-завладяваща трилогия на Труди Канаван - „Ерата на петимата“, започваща с книгата „Жрицата в бяло“.

„Жрицата в бяло“ е великолепна книга, написана с невероятна проникновеност и много талант. Неслучайно се задържа толкова дълго в Топ 10 на най-продаваните романи.

Sunday Times

Прочитът на книгата е задължителен за всеки фен на този жанр. Това е фентъзи от висока класа.

Orbit Books

ГЛАВА 2 Аурея седеше пред полираното сребърно огледало, но не гледаше в отражението си. Мислите й бяха обзети от едно събитие, което се беше случило наскоро. В съзнанието й изплуваха хиляди мъже и жени, облечени в бели одежди и струпани пред Купола. Никога не беше виждала толкова много жреци и жрици събрани на едно място. Бяха пристигнали в Храма от всички части на Северна Итания, за да присъстват на Церемонията по избирането. Всички жреци и жрици, живеещи в Петте къщи, имаха гости от страната или от другите провинции. Когато напусна Кулата и се отправи към Купола, съпроводена от висшите жреци и жрици, успя само да зърне многолюдната тълпа. Отвъд морето от бели фигури, се простираше едно още по-многолюдно множество от обикновени мъже, жени и деца, които бяха дошли, за да присъстват на важното събитие. Само висшите жреци и жрици можеха да станат кандидати, да заемат последното свободно място сред Избраниците на Боговете. Аурея беше една от най-младите сред тях. Някои твърдяха, че причината за бързия й възход до тази позиция били силните й Дарби. При спомена за тези коментари, отново я свиваше стомаха от яд. Не е честно от тяхна страна. Знаят, че ми отне десет години упорита работа и отдаденост, за да стигна така

бързо до този пост. А сега, когато вече беше една от Белите, какво ли си мислеха за нея? Дали съжаляваха за изказаното мнение? Изпита смесени чувства на състрадание и триумф. Станаха жертви на собствените си амбиции. Глупаво разсъждават, ако се надяват боговете да обърнат внимание на лъжите им. Вместо това с постъпката си доказват, че са непристойни. Белите не бива да разпространяват неверни слухове. Връщайки се в спомените си, мислено се видя да преминава разстоянието от Кулата до Купола. Висшите жреци и жрици оформяха кръг около подиума вътре. Олтарът, най-свещеното място в Храма, се издигаше в центъра. Представляваше просторна петстенна конструкция с височина около три човешки боя. Всяка стена приличаше на висок триъгълник, който се разтваряше навън, за да посрещне последователите си при съответните поводи. Тогава петте стени се отваряха и опираха в пода, а отвътре се откриваше маса с пет места около нея. Когато Белите желаеха да проведат поверителен разговор, стените се сгъваха нагоре, за да се затворят и да изолират едно място, от което не излизаше никакъв звук. Олтарът се отвори като разцъфнало цвете, когато четиримата Бели се качиха на стъпалата на подиума и се обърнаха към множеството. Аурея затвори очи и се опита да си спомни точните думи на Джуран. – Чайя, Хуана, Лор, Ирана, Сару. Приканваме ви, наши божествени пазители и водачи, да се явите днес пред нас, тъй като дойде времето да изберете петата си и

последна представителка. Тук ви очакват вашите достойни, способни и отдадени последователи: нашите висши жреци и жрици. Всички са готови и желаят да ви посветят живота си. Сякаш нещо във въздуха заблестя. Доколкото си спомняше, Аурея се беше сепнала от това раздвижване. Пет фигури от сияйна светлина се бяха появили на подиума, полупрозрачни зрителни илюзии, напомнящи човешки същества. Наблюдаващите жреци и жрици ахнаха от вълнение. Отдалече бяха достигнали викове „Боговете се явиха!“. Ах, колко са красиви, усмихвайки се си помисли тя. Боговете съществуваха невидимо и неусетно в магията, с която бе пропит целият свят, във всяка скала, във всяка капка вода, всяко растение, всяко животно, всеки мъж, жена и дете, във всяка материя, освен ако не пожелаеха да повлияят на света. Когато избираха да се покажат, превръщаха магията в светлина и я трансформираха в тела на пленително красиви човешки създания.