Пътешествия и приключения с Vakon Publishing(Издателство Вакон)-издателство за приключенска литература, младежка литература, романи, готини момичета, любов, тайни.

Във втората част от своята Голяма обиколка на Средиземноморието Пол Теру се среща с един много по-бурен и размирен свят. Погледът му с любопитство се спира върху високите и лъскави минарета на джамиите в Истанбул. След като слиза пред портите на Дамаск, решава да предприеме рисковано пътуване до отдалечено селце в Сирия забулен като превърженик на ислямистка организация. В Египет посещава носителят на нобелова награда Наджиб Махфуз, а в Израел се оказва обграден от група камикадзета. В края на своето пътуване в Танжер, Мароко си уговаря среща с известният писател Пол Боулс. Докато изследва крайбрежието на Средиземно море той се натъква на интересни примери от културата и историята на тези места и хората, които живеят там.

Предишната зима бях докретал от Гибралтар до Албания с влакове и фериботи и от тях крайбрежието ми се бе видяло презастроено, мръсно, обезобразено от войната и човешката глупост. Сега от борда на круизния кораб, когато продължавам от там докъдето бях стигнал, Средиземно море ми се стори много по-синьо, брегът бе по-чист...

Авторът

Често пъти пътуването е лечение. Излекувах се от Китай и Перу, като отидох там. Излекувах се от Фиджи и Шри Ланка. Излекувах се от Кения и Пакистан. Излекувах се дори от Англия – след толкова много години. Но пътуването не ме беше излекувало от Средиземноморието и знаех, че някога пак ще се върна тук – както човек се връща в музей да разгледа отново картините или просто да позяпа през прозореца и да помисли.

Авторът

Работата на Пол Теру е изключително изящна и прецизна по отношение на детайлите, а размаха, с който описва историите е неповторим. Умението му да държи много близо до историята читателите, като им показва и най-дребните случки от срещите си с хората е

забележително и едно от най-големите достойнства на тази книга. Ние сме очаровани от всяка следваща стъпка на Теру и преживавянията, които той описва. Ставаме директни свидетели на любезността на Турция, учудени от високопланинците в Сирия, докоснати от

предприемчивостта на албанската сервитьорка, която не му позволява да си плати скромната вечеря. Стълбовете на Херкулес е разказ, който те поглъща изцяло, от началото на пътуването от Гибралтар, до неговият край в Мароко.

- ВЕСТНИК „ЧИКАГО ТРИБЮН”

Ние сме очаровани от всяка следваща стъпка на Теру и преживавянията, които той описва. Стълбовете на Херкулес е разказ, който те поглъща изцяло, от началото на пътуването от Гибралтар, до неговият край в Мароко.

- ВЕСТНИК „ЧИКАГО ТРИБЮН”

Безкрайно интересно четиво, когато четеш пътеписа на Пол Теру, ти ставаш част от неговото пътуване.

- „БОСТЪН СЪНДЕЙ ГЛОБ”

Глава 1 С КОРАБА “Seabourne Spirit” ДО ИСТАНБУЛ На третия ден след отплаването получихме разпечатан списък с имената и адресите на всички пасажери – четири изискано оформени странички като меню на луксозен ресторант. Запазих тази брошурка, прочетох я внимателно, използвах я като разделител при четене, поизтрих я от употреба и я изпълних с драскулки – въпросителни, цитати, предупреждения. Господин Уилям Кейбъл Гарби Младши и госпожа Кент Дарлинг Гарби бяха от Ричмънд, Вирджиния; Джо Корнакиас, чийто кон “Давай, Джина!” току-що бе спечелил дербито в Кентъки, идваше от Саутхолд, Ню Йорк; от източен Рокауей бяха семейство Мани Клайн, на които на кея в Жардини Наксос, близо до Таормина, обяснявах как да използват италианските улични телефони. Господин Пиер Марай и госпожица Жислен Франсоа бяха от Квебек, посланик Биенвенидо А. Тан и госпожа Ема Тан бяха от Манила, Филипините – посланикът вече се бе оттеглил от активна служба и се занимаваше с благотворителност; семействата Ъфнер, Трибуно и МакАлистър бяха от Ню Йорк и се бяха качили на борда на “Духът на морето” в Ница. Страстните пушачи Маузерови бяха от Бока Ратън, те сътворяваха невероятни каламбури с погрешното изговаряне на някои имена, например “Рио Джей Дениро”, “Шива, Фуджи”. Семейство Бернщайн бяха от Хонолулу. Веднъж по заповед на клиента си, Марк е трябвало да унищожи двайсет и пет милиона

филипински песо (един милион щатски долара); задачата му отнела пет часа с машината за рязане на хартия в офиса; съпругата му Лея бе агент на популярния хавайски певец Израил Камакавиволе, който сега тежеше над 300 килограма. Госпожа Сафо Дракос Петровски от Симсбъри, Кънектикът (преди цветарка във Флорида) пътуваше като компаньонка на госпожа Мери П. Фулър, деветдесет и една годишна старица от Блумфийлд, Кънектикът, вдовица на магната на четките Алфред Фулър, който започнал бизнеса си като продавач от врата на врата, а след това основал компанията “Фулър Браш”. Хари Джипинг, предприемач от Рино, Невада, попита: “Малта остров ли е или държава? Не е ли част от Италия? Искате да кажете, че си има своя валута и всичко останало?”, а един друг път смотолеви: “Онова черното нещо, как се казваше… онова, с което се тъпче Корнакиас… да, хайвер!”. Хари пътуваше със съпругата си Лаверн, те бяха от Гранд Джънкшън. Семейство Джоунс бяха от Ню Йорк, Смит от Торонто, Грийн от Уутън Уоуън, Великобритания, госпожа Дорис Браун от Лодърдейл, Флорида, а Бъртън Спърбър от Малибу. Джак Грийнуолд от Монреал носеше смокинг с големи златни копчета и кавалерийска вратовръзка; обръщаше се към сервитьорите на френски и настояваше главният готвач Йорг да приготвя определени ястия по собствената му рецепта; рядко разговаряше с другите пътници, освен да попита: “Знаете ли какво е дронго?” или да обяви: “Ще си взема два десерта!”. Съпругата му, Констанс Браун, в миналото е била актриса. ..............

Глава 5 С ФЕРИБОТА “Еl-Loud III” ДО КЕРКЕНА Тунис е друг средиземноморски остров, ограден от едната страна от вода, а от другата от държави-парии: фанатична Либия на югоизток, пропитият с кръв Алжир на запад и синьото Средиземно море, което мие дългата разчленена, осеяна с големи и дълбоки заливи, брегова ивица. Чужденците не идват в Тунис по суша. Има самолети, разбира се, а също и ферибот от Франция и от Италия. Аз дойдох в Тунис с ферибот от безгрижния Трапани в Сицилия. В ранния следобед фериботът навлезе в пристанището, минавайки покрай Картаген или поне това, което бе останало от него – купчина мраморни развалини на мястото, където някога се бе издигал величественият град. Бил съм на достатъчно много средиземноморски острови, за да усетя, че Тунис е доста изолиран. Хората казваха, че Турция и Сирия са изолирани, но това не беше съвсем вярно – има автобуси от Турция за Египет, и от Сирия за Йордания и Ливан. Дори бедната, окаяна Албания имаше сухопътен достъп и ферибот до Гърция и Македония. Пътуването ми с автобус и влак от Истанбул до Хайфа беше бавно и честно казано на моменти отвратително – в това число пресичането на шест граници и много ядове, но поне бях в безопасност, никой не се опита да пререже гърлото ми. Ислямските фундаменталисти в Алжир изпълняваха клетвата си да убиват всеки чужденец, дръзнал да прекрачи границите. Целта им беше да дестабилизират

страната, застрашавайки живота на чужденците, които ръководеха добива на петрол – гръбнака на алжирската икономика. Седем италиански моряци – целият екипаж на кораба “Лучина” – бяха заклани, докато са спели кротко в каютите си в пристанището Жижел, недалеч от границата с Тунис. Няколко месеца преди това дванадейсет хървати бяха намерени мъртви в кораба си с прерязани гърла. Посетителите на Либия понякога просто изчезваха. Заради тези истории Тунис се възприемаше от чужденците като изолиран остров, а дори и неговите жители бяха свикнали да гледат на страната си по този начин. Те не препоръчваха пресичането на границите с Алжир и Либия, а и самите рядко го правеха – напускаха Тунис най-вече, за да отидат във Франция или Италия като черноработници. Разходих се из малкия прекрасен град, за да се пораздвижа след пътуването; имената на улиците разказваха историята на Тунис: улица “Деветнадесети януари”, булевард “Девети април”, улица “Втори март”, площад “Трети август” и така нататък. Небето беше изпълнено с птици. Черни, бясно цвъртящи врабчета или лястовички, които ненадейно се спускаха и после отново се скупчваха на огромни шумни ята, затъмняваха небето и се рееха напред-назад. Издигаха се в огромна струя, която после изведнъж се разпръскваше над главите на минувачите по авеню “Хабиб Бургиба”. Тунизийците наричат тези дразнещи птици “асфур цитун” – “маслинови птици”, защото са голяма напаст за плантациите от маслини по крайбрежието. ........................

Глава 6 С ФЕРИБОТА “Boughaz” ДО МАРОКО Това приличащо на езеро море с гостоприемните си брегове така ме беше привикнало на слънце и хубаво време, че сега през ум не ми минаваше да си покажа носа навън и да изпробвам силата на вятъра. Дали тайната на живописните пейзажи не бе в липсата на опасности? Но ако просто си бях наплюнчил и вдигнал пръст на вятъра, щях да разбера какво се случва, докато чаках “Гарунис”, за да ме отведе в Мароко. За мен просто флаговете плющяха по-силно от обичайното, но опитният средиземноморски моряк сигурно щеше да долови мрачните вледеняващи вихри от Леванта. Времето беше такова вече цяла седмица. Обикновено по Средиземноморието то е променливо, но не и този път. Господин Хабиб ми се обади: – “Гарунис” е на сух док. Либийците изпращат друг кораб. Но той не взема пътници. Ще трябва да отложите пътуването си. Лицемерно изругах под носа си. Времето не беше подходящо за тридневно пътуване до далечния край на Мароко. Не беше добро и за краткото пътуване до Сицилия. Нямаше други кораби за Мароко, а се бях заклел да не се качвам на самолет. Фериботът за Марсилия тръгваше следващата седмица. Реших да пътувам с влак през Италия за Франция, където се надявах да намеря ферибот за Мароко. Заобикалях доста, но така или иначе нямах бърза работа.

Глава 6 С ФЕРИБОТА “Boughaz” ДО МАРОКО Това приличащо на езеро море с гостоприемните си брегове така ме беше привикнало на слънце и хубаво време, че сега през ум не ми минаваше да си покажа носа навън и да изпробвам силата на вятъра. Дали тайната на живописните пейзажи не бе в липсата на опасности? Но ако просто си бях наплюнчил и вдигнал пръст на вятъра, щях да разбера какво се случва, докато чаках “Гарунис”, за да ме отведе в Мароко. За мен просто флаговете плющяха по-силно от обичайното, но опитният средиземноморски моряк сигурно щеше да долови мрачните вледеняващи вихри от Леванта. Времето беше такова вече цяла седмица. Обикновено по Средиземноморието то е променливо, но не и този път. Господин Хабиб ми се обади: – “Гарунис” е на сух док. Либийците изпращат друг кораб. Но той не взема пътници. Ще трябва да отложите пътуването си. Лицемерно изругах под носа си. Времето не беше подходящо за тридневно пътуване до далечния край на Мароко. Не беше добро и за краткото пътуване до Сицилия. Нямаше други кораби за Мароко, а се бях заклел да не се качвам на самолет. Фериботът за Марсилия тръгваше следващата седмица. Реших да пътувам с влак през Италия за Франция, където се надявах да намеря ферибот за Мароко. Заобикалях доста, но така или иначе нямах бърза работа.