Пътешествия и приключения с Vakon Publishing(Издателство Вакон)-издателство за приключенска литература, младежка литература, романи, готини момичета, любов, тайни.

Матю Грийн е роден през 1975 година, следва Африканска политика в университета и прекарва четири години в Източна Африка като репортер на Ройтерс. Сега е кореспондент на Файненшъл таймс в Западна Африка. Някъде в джунглите на Уганда. Там се крие един беглец – водач на бунтовници, който казва, че получавал своите заповеди направо от отвъдното, от духовния свят и заедно със своята дрипава армия от докарани до състояние на нечовешка жестокост деца-войници, оставя кървава диря от отчаяние и опустошение, пресичаща страната му. Днес Джоузеф Кони е обявен за официален враг на САЩ и е издирван в Европа за военни престъпления, но все още никой не знае кой е той или за какво се бори. Заинтригуван от митовете, Матю Грийн отива в една военна зона с намерението да потърси следите на този човек. По пътя си среща жертви на войниците на Кони – отвлечени, изнасилени или осакатени бегълци, които живеят в бедност и страх, в претъпкани бежански лагери и политически лидери, които имат своите причини да позволят една война, от която може да те побият тръпки. "С едно смело и силно разследване Матю Грийн разбулва омразата и страховете, които подклаждат този африкански конфликт, в който отвлечени деца са принуждавани насила да извършват нечувани и неописуеми престъпления."

„Магьосникът от Нил” документален трилър, написан по сце- нария на самия живот в Източна Африка От тази книга могат да бъдат извадени много „най”. Ще се запознаете с най-красивата африканска страна, определя- на от Чърчил като „перлата на Африка”. Държавата с един от най-високите темпове на нарастване на населението в света. Същевременно става дума за „най-голямата забравена и пре- небрегвана хуманитарна криза в света”, според твърдение на представител на ООН от 2003-та година по повод факта, че в същата тази страна са били изградени най-големите лагери за бежанци в света, с изключение на конкурентните им по разме- ри в Судан и Колумбия. Има и още „най”. Предстои да научите подробности за най-неуловимия африкански бунтовник, разиграващ повече от 20 години най-близкия съюзник на САЩ (държава, наричана от един френски министър „американски самолетоносач” в Аф- рика). И най-накрая, но не и по значение, остава едно голямо, отвратително „най”, с което митичният главен герой на книгата всъщност е най-известен: с отвличането на деца и превръща- нето им във войници за една от най-продължителните и същев- ременно най-малко познатите на света партизански войни на нашето съвремие. Дами и господа, запознайте се с Уганда! Заслугата е на британския журналист Матю Грийн, репортер на Ройтерс, който в доста буквалния смисъл на думата си залага главата в търсене на контакт с масов убиец, доказан главорез, будещия страх командир на Божията съпротивителна армия на Джоузеф Кони, наричан вече и „Африканският Осама”. Как е възможно един луд да държи цяла страна за заложник толкова години, пита се авторът и ви води постепенно към от- говора. За целта Матю Грийн напуска удобния офис на Ройтерс в кенийската столица Найроби и ви увлича след себе си в доку- менталния си разказ по пътеките на войната в един триъгълник на смъртта, в който първоначално са вкопчени Судан, Уганда и Танзания, а после се разширява, докато се превърне в широк и труден за проумяване кръг от противоречиви интереси с допъ- лнителното участие на Етиопия, Еритрея, Руанда и Конго-Конго, където гражданската война е носител на мрачния рекорд по чо- вешки жертви от 4 милиона убити, касапница без паралел с никоя друга война от приключването на Втората световна досега... Книгата „ Магьосникът от Нил” може да бъде представена поне по още два начина. В нея ще откриете нещо от филмите на ужаса, с тази разлика, че „филмът” е документален. Мето- дите за наказване на населението в размирната зона на Север- на Уганда, прилагани от обсебения от месианско чувство за раздаване на „божия справедливост” Джоузеф Кони, наистина са смразяващи. Няма да ги изброявам – ще спомена само, че за притежаване на велосипед съответният селянин бива лишаван от краката си, защото е нарушил забраната на Кони и чрез пре- возното си средство е потенциална опасност за бързо инфор- миране на редовната армия. Матю Грийн, като истински представител на висшия пило- таж в професията, не се оставя да бъде подведен от клишетата. Както самият той пише: „Вуду, хареми, варварство и магии са клишета, слети в едно”, но става дума за война, която е „нещо повече от лудостта на един човек”. И той не спестява никому нищо. Напротив, криволичи в разсъжденията си и на моменти се потапя с разбиране в аргументите на сатанизираните бун- товници, интервюирайки бегълци и близки на жертвите. Накрая, преди началото на вашето запознанство с книгата на автора, се обзалагам, че никъде другаде няма да намери- те такова съчетание на трудно достъпна информация за още по-трудно достъпен край на планетата като красивата, но раз- мирна Източна Африка, с психологическия портрет на живи участници в събитията в съчетание с геополитическия анализ, базиран на познаването на историята. Матю Грийн не спестява никому нищо в оценките си. Нито на местните, нито на светов- ните господари, влизайки в задочен спор с могъщи „играчи” на сцената, на която трагедията в северна Уганда и до днес си остава в сянката на други кризи – като войната между севера и юга в Судан, предизвикателствата на ислямския фундамен- тализъм (самият Осама Бен Ладен намира приют в суданската столица Хартум, а местни лагери за терористи са обучавали свои питомци под вещата ръка на Карлос Чакала). „Магьосникът от Нил” е книга, която освен всичко казано дотук, доказва, че и най-развинтената фантазия на сценаристи- те на трилъри, не може да конкурира действителността. Стига човек да знае къде да я намери и да има смелостта да се потопи в нея – както и умението да я разкаже след това. Матю Грийн е направил точно това за нас. Остава ви да отдадете дължимото на смелостта му и да прочетете написаното.

ИВО ИНДЖЕВ, журналист

Ако някой направи кратък списък на мистериозните страни, чиито тайни си заслужава да разгадаем, Уганда със сигурност ще бъде в него. След филма "Последният крал на Шотландия", който чрез едно от най-великите актьорски изпълнения в съвременното кино ни представи невероятната история на угандийския диктатор Иди Амин, сега една книга идва, за да покаже на света какво се случва в Уганда след това. Харизматичният но жесток генерал, който се забавлява, като хвърля политическите си опоненти на крокодилите и избива повече от 100 хиляди души си е отишъл, но страната е обзета от нова лудост. Човек без лице, който се крие в тъмнината на джунглата и огледалния свят на окултизма, ще дойде, за да се представи не за следващия шотландски монарх в Африка, а за пророк на Светия дух, от чиято ръка ще паднат още по-свидни жертви – децата на Уганда. Въпреки че преди години в медиите се появяваха отделни информации за някой си Джоузеф Кони, водач на брутални бунтовници, който заставял хората от завзетите територии да се хранят с месото от труповете на убитите, никой като че ли не се стъписа. Сигурно щяхме да разберем потресаващата истина много години по-късно. За щастие, един смел журналист на име Матю Грийн решава да тръгне на опасна мисия, за да се върне след безброй премеждия и да ни разкаже тази история сега, докато все още има време за поука. "Магьосникът от Нил" е като наръчник за особено екстремни пътешественици, който започва като преход през непознатите за повечето българи територии на Северна Уганда и Южен Судан, превръщайки се в истинско сафари за човешки съдби, исторически, културни и религиозни факти, които дори не сме предполагали, че съществуват.

ГЕОРГИ МИЛКОВ, журналист във вестник „24 часа”

Въпросът ми е прост: как може един маниак, начело на армия от отвлечени деца, да държи половината страна като заложник двадесет години?

МАТЮ ГРИЙН

“С едно смело и силно разследване Матю Грийн разбулва омразата и страховете, които подклаждат този африкански конфликт, в който отвлечени деца са принуждавани насила да извършват нечувани и неописуеми престъпления“

ТИМ ДЖИЙЛ

“Джоузеф Кони е един от най-големите злодеи на света. Той трябва да бъде спрян. Тази история за Курц от живия живот ни помага да разберем нечовешкия ужас на войната на един луд.“

БОБ ГЕЛДОФ

“Матю Грийн завежда читателя в един друг свят - на митове, вяра и суеверие, докато се опитва да проумее своите открития. Той ни поднася с дълбоко прозрение и състрадание всичко, което научава... Това е една забележителна жива приказка, една чудесна книга“

МАЙКЪЛ ХОЛМАН

"Уникално разследване в сърцето на един от най-жестоките конфликти в света."

ДЖОН ШОУ

“В своето убедително и невероятно разследване на може би най-неразследвания конфликт в Африка. Матю Грийн направо развенчава удобните митове и нехайното отношение, които са спомогнали за опустошаването на континента”

МИШЕЛА РОНГ

ПРОЛОГ: ЕДНО ПОГРЕБЕНИЕ Взирах се в ковчега. Тялото на една жена бе положено и повито със саван, украсен със сини цветя. Ръцете й лежаха покрай него, пръстите бяха свити в юмрук. В ноздрите й имаше тапи, а устните й бяха като восък. Направих снимка и светкавицата накара кожата й да блести. Майка й седеше на циментовия под до ковчега, лицето й бе сгърчено от мъка. Една дузина босоноги приятели присъстваха на бдението, един от тях държеше бебе на раменете си и нежно го потупваше по гръбчето. Жена с червен шал отметна глава и започна да вие. В градината се събираха опечалени и чакаха край празния гроб. Жените носеха ослепително ярки рокли, сандали с каишки и имаха сериозни изражения на лицата, ризите на мъжете бяха току-що изгладени. Беше сухият сезон и царевицата по нивите бе увехнала и кафява. Те седяха на столове и говореха тихо. Когато слънцето слезе до хоризонта, носачите с черни вратовръзки, бели ръкавици и закопчани до горе блейзъри изнесоха ковчега навън. По-голямата сестра на покойницата – Бети, вече над петдесетте, пристъпи напред и започна да чете от един бележник със спирала. Тя описа как починалата била весела и жизнерадостна ученичка и страхотна копиехвъргачка. По-късно се омъжила, но се развела след като не успяла да износи децата си. Беше се издържала с търговия на риба. Сетне един ден била обсебена от дух и получила силата да лекува.

Бети обясни как сестра й се молила три дни и едно нямо момче проговорило. Молила се още три дни и един импотентен мъж възвърнал способността си да задоволява жена си. Няколко от присъстващите мъже едва успяха да преглътнат напушващия ги смях. И тогава Бети започна да обяснява как сестра й бе станала бунтовничка. Скоро един човек я прекъсна. Един свещеник със скръбно лице, облечен с надиплен стихар, настояваше да му позволят да изнесе проповедта си преди слънцето да залезе. Бети затвори бележника си и седна. Посочвайки ковчега, свещеникът започна да поучава опечалените за необходимостта да се върнат към Бога. Егоизмът се бил превърнал в стълб, който отклонявал молитвите им. Докато той мърмореше, осъзнах, че най-важната част от хвалебствието, нямаше да бъде казана. Когато проповедта свърши, носачите започнаха да спускат ковчега в дупката. Майката коленичи до могилата червеникава пръст, като държеше главата си в ръце. Съпругът º се подпираше на бастуна си, примижавайки през очилата с дебели стъкла, докато опечалените се блъскаха за място край гроба. Когато ковчегът бе спуснат и положен на дъното, някой хвърли малко пръст. Другите го последваха и върху капака заваля дъжд от дребни камъчета. Аз също хвърлих шепа пръст. Това беше. Всичко свърши. Двайсет години преди смъртта си, Алис Лаквена бе произвела армия от десет хиляди последователи, обещаваща да донесе нова мирна епоха за Уганда. Редици от полубоси войници вървяха към смъртта си, пеейки „Джеймс Бонд, Джеймс Бонд“.

Гърдите и челата им бяха нацапотени с кръстове от масло от орехови дървета. Алис им бе обещала, че ще бъдат защитени и недосегаеми за куршумите, ако следват нейните двайсет „Мерки за сигурност на Светия дух“, които включваха да не се пуши и да не се крият зад мравуняците. Мъжете трябва да имат два тестикула – нито повече, нито по-малко. Камъните щяха да избухват като гранати. Нейното разбиване от армията на Уганда през октомври 1987 година беше краят на историята. Всъщност беше началото. Някой друг бе заел мястото й и той все още беше жив. Да бъде намерен обаче, щеше да се окаже доста по-трудно.

Глава първа ЕДИН ПРОРОК, ПРАТЕН ОТ БОГА Автобусът фучеше на север, от двете страни на пътя се точеше лъскав храсталак. Песента „Сексуално лекарство“ на Мартин Гей гърмеше от високоговорителите, редувайки се с госпъли. Пътниците дремеха или четяха последната страница на „Ню Вижън“, където бяха репортажите за футбол. Никой не говореше много. Автобусът скоро щеше да стигне до Бели Нил, а само след няколко минути щяхме да преминем в Северна Уганда – домът на Джоузеф Кони. Вестниците изглежда бяха пълни само с негови снимки. Една от тях показваше мъж в началото на трийсетте, който се мръщеше под шлем от кичури несресана коса на фитили. На друга същият спортуваше с тениска, на която пишеше „Роден съм да бъда див“, а на лицето му имаше незлобно изражение. Постоянното повторение на тези еднакви образи имаха любопитен ефект – той сякаш не остаряваше. Статиите описваха накратко Кони с лаконични изречения: „Самопровъзгласил се пророк, който твърди, че получава заповедите от Светия Дух, иска да управлява Уганда според Десетте Божи заповеди. Неговите бунтовници от Божията армия за съпротива са отвлекли хиляди деца, за да ги използват като войници, слуги и сексуални роби. Обвиняват ги, че режат ушите на жертвите си и слагат катинари на устните им.“ Знаех параграфите наизуст, след като последните няколко години бях прекарал в писането им. Работех като журналист за Ройтерс, чиято новинарска агенция бе разположена от другата страна на границата в столицата на Кения – Найроби.

Глава пета ЕДИН ГЛАВОРЕЗ С КРЪСТ Барселона, лятото на 2002 г. Отец Карлос си бе взел една от редките си ваканции, за да посети сестра си и приятели на испанския бряг. Прекарал деня на плажа, сетне ял морска храна. Вечерта била приятна и той я завършил като пил едно уиски в някакъв ирландски пъб. Но ваканцията му неочаквано щяла да бъде прекъсната. Било два часа след полунощ, когато Карлос получил съобщение и отговорил. Един италиански свещеник му обяснил, че има намерение да рискува да отиде в гората с друг мисионер за няколко дни, като се опита да убеди група бунтовници да се приберат по домовете си. Карлос се връщал в Испания само веднъж годишно и знаел, че родителите му ще бъдат разочаровани, но се съгласил да тръгне с приятелите си. Той следял новините от Северна Уганда по Интернет и всичко изглеждало далеч от хубавото. Угандийската армия точно била започнала една офанзива, която нарекли „Операция Железен юмрук“, рекламирайки я като отмъщение срещу Кони. Генералите се заклели да разбият и унищожат „ужасният тип с фъндъците на главата“ завинаги, но все пак признали, че ще бъде трудно. За пръв път суданското правителство в Хартум даваше разрешение на угандийското да премине през границата му и да опустоши базите на Кони в Южен Судан. Теорията бе, че армията на Кони и нейният лидер няма да има къде

Глава пета ЕДИН ГЛАВОРЕЗ С КРЪСТ Барселона, лятото на 2002 г. Отец Карлос си бе взел една от редките си ваканции, за да посети сестра си и приятели на испанския бряг. Прекарал деня на плажа, сетне ял морска храна. Вечерта била приятна и той я завършил като пил едно уиски в някакъв ирландски пъб. Но ваканцията му неочаквано щяла да бъде прекъсната. Било два часа след полунощ, когато Карлос получил съобщение и отговорил. Един италиански свещеник му обяснил, че има намерение да рискува да отиде в гората с друг мисионер за няколко дни, като се опита да убеди група бунтовници да се приберат по домовете си. Карлос се връщал в Испания само веднъж годишно и знаел, че родителите му ще бъдат разочаровани, но се съгласил да тръгне с приятелите си. Той следял новините от Северна Уганда по Интернет и всичко изглеждало далеч от хубавото. Угандийската армия точно била започнала една офанзива, която нарекли „Операция Железен юмрук“, рекламирайки я като отмъщение срещу Кони. Генералите се заклели да разбият и унищожат „ужасният тип с фъндъците на главата“ завинаги, но все пак признали, че ще бъде трудно. За пръв път суданското правителство в Хартум даваше разрешение на угандийското да премине през границата му и да опустоши базите на Кони в Южен Судан. Теорията бе, че армията на Кони и нейният лидер няма да има къде