Пътешествия и приключения с Vakon Publishing(Издателство Вакон)-издателство за приключенска литература, младежка литература, романи, готини момичета, любов, тайни.

Това е новата поредица на Издателство "Вакон"-"Следите" от автора Малкълм Роуз. Сравняват поредицата "Следите" с прочутият телевизионен сериал "От местопрестъплението". Първата книга от поредицата "Следите" на Малкълм Роуз е "Убийства по списък". Криминалният следовател Люк Хардинг е по следите на сериен убиец, използващ мистериозни оръжия, които не оставят следи. Той убива наред жени, които имат само една обща черта – едно и също име, Емили Уондър. Когато поредната Емили изчезва, Люк се втурва по следите й, които го водят към стария Лондон, в опит да спаси живота й от опасността, която е на път да погълне целия град. Там, където се случват мистериозни убийства, Властите изпращат най-добрите си екипи. Криминия следовател Люк Хардинг притежава най-добрите инстинкти за разбулване на загадките около всяко убийство. Дясната му ръка, неговият верен помощник Малк, който е екипиран с всякакви лазери и скенери за откриване на следи от сцената на какви ли не престъпления, е негов безотказен съдружник. Заедно пред тях няма пречки, дори и в най-трудните криминални случаи.

Малкълм Роуз, бивш университетски преподавател по химия, е добре познат писател на трилъри за деца и юноши с над 25 заглавия, част от които са и тези от поредицата „Следите“. Малкълм е носител на наградата „Ангъс Бук“ и Ланкаширската награда за Книга на годината. Книгите му редовно присъстват в списъка на 100-те най-четени книги за деца на „Бук Тръст“. В САЩ книгата „Следите: Заловен!“ бе избрана за Най-добра международна книга книга от асоциацията „International Reading Association“. В момента живее и твори в Шефийлд.

Това е новата поредица, която Издателство "Вакон" започва да издава - "Следите". Поредицата е много интересна и е сравнявана с книжния отговор на хитовите криминални сериали "От мастопрестъплението", "Безследно изчезнали" и "Забравени досиета".

Това е първата книга от поредицата "Убийства по списък", предстои да излезе на пазара след 20.04.

„Научната фантастика се среща с „От местопрестъплението“ – майсторска и находчива комбинация от убийства, мистерии и хаос от бъдещето.“

Греъм Маркс

„Тази наситена с екшън история е истински роман в духа на големите трилъри.“

Ян Марк, TES

ПЪРВА ГЛАВА Очите на Емили Уондър не се присвиха изобщо, когато ярките слънчеви лъчи попаднаха върху лицето й. Безчувствените й клепачи не помръднаха, за да я защитят от ослепителната светлина. Лежеше безпомощно на дивана, неспособна да се справи с непоносимата, остра болка в очите. Сълзи и пот се стичаха от бузите й по меката възглавница. Не беше завързана, но не можеше да помръдне. Опитваше се да подмести ту краката, ту ръцете или главата си, но никоя част от тялото не реагираше. Не можеше дори да мигне. Прикована в мними окови, притисната сякаш от огромна тежест върху нея, лежеше на дивана в собствения си апартамент и очакваше смъртта си. Наглед нямаше нищо особено в този ден, само след обяда почувства умора и полегна на дивана. Първо усети изтръпване около устата. То се разстла приятно по цялото тяло и носеше усещане за мека топлина. Но когато се появи и треската, и пръстите, езика и носа й също изтръпнаха и започна да й се гади, нервната й система се срина. Въпреки това съзнанието й остана болезнено ясно и тя осъзна, че това, което й се случваше не е заради жегата навън.

ТРЕТА ГЛАВА Люк се почувства добре. Нямаше напредък по случая, но заедно с Джейд бяха на празненството за посрещане на новата година в Шефийлд. Знаеше, че тя се радва да го види, но се правеше на нацупена. – Не сме се виждали от цели два месеца, а ти ме водиш да гледам Емили Уондър. – измрънка тя. – Да ти направя ли списък с всичките неща, които можехме да правим сега, вместо да седим тук? Можехме да забиваме в някой клуб. – Но това трябва да е културно събитие, нали? – опита се да я залъже, скривайки истинската причина да я заведе да концерт на оперната дива. – Страхотно канарче. И ще ни чурулика чак до полунощ. – Но ти обожаваш музиката. – Да, предполага се, че трябва да се възхищавам на гласа й. И е така, страхотен е. Но не искам да я слушам цели два часа! Страхотен е и перфектен, но ми е неприятен и неслушаем. Както и да е, ти откога започна да слушаш опера? Да не си прихванал нещо в мърлявия, стар Лондон. Люк избегна въпроса като сви рамене. – Просто си помислих... нали разбираш. Празник за нова година и всичко останало. Трябваше да направим нещо. Джейд направи гримаса. Ясно си личеше, че не му вярва. – Знаеш ли, че писъкът й може да счупи стъкло. Сигурно ще причини същото и на тъпанчетата ми. И по-добре

внимавай с Малк. Току виж му гръмне обкова и му прекъснат електрическите вериги, докато извива на по-емоционалните части, които са почти през цялото време. – Това не е възможно – отвърна Малк. – Няма такива честоти в човешкия глас, които да създават вредни резонанси... – Забрави, Малк – прекъсна го Люк. – Аз не забравям никога. Човешката памет е слаба, защото хората губят средно около трийсет милиона клетки през живота си. Мен често ме ъпгрейдват и така нараства капацитета ми за обработка на информацията. – Фукльо – измрънка Люк. – Сега, млък! Шоуто започва. Джейд повдигна леко вежди. „Звучиш ми като Барбара Бакли.” Люк щеше да попита коя е тази Барбара Бакли, но в този момент завесата се вдигна и на сцената се появи певица, облечена в пищна зелена рокля. Джейд се зареди с търпение. Докато слушаше ненадминатия глас на звездата, Люк се замисли за двете млади жени, които носеха същото име. Чудеше се дали убиецът е сбъркал жертвите с оперната певица. Малк изобщо не помагаше. С неговата усложнена система за разпознаване на лица не би ги объркал, тъй като имаше способността да измерва многобройни точки на несходство. Но не това беше важно. Хората имат поглед над нещата и затова Люк пожела сам да види певицата на живо. Беше разпитал познатите на Емили в Уобърн и мъжът,

открил тялото й в гората. Никой от тях не будеше подозрение и никой не беше избягал от Уобърнския затвор онзи ден. Люк не долавяше никаква следа. Докладът на патолога не помогна за откриване на оръжието, с което беше прободена жертвата. Нямаше следи по тялото й, освен прободната рана, която беше причинена от неизвестен объл инструмент. Неизвестен. Беше му писнало да чува тази дума. От раната патологът беше заключил, че Емили била прободена с нещо чисто с големина около сантиметър в диаметър. Било е остро, но не е одрало костите й.

ДЕСЕТА ГЛАВА Преди да тръгне обратно към Единбург в събота Люк посети търговците на храни за домашни любимци в Дънди, но никой от тях не си спомняше да е купувал аквариум на някой починал човек през лятото на миналата година. Без да разбере нищо повече за рибките на ЕУ-1, взе едно такси и се отправи на юг. Нямаше търпение да се срещне с тази Емили Уондър, която учеше криминология, година 10, в Единбургското училище. Сградата приличаше на гранитено чудовище, което сякаш стои там от вечни времена. Отвътре наподобяваше смесица от античен стил и съвременен разкош. Украсеният таван се издигаше високо над главата на Люк. Беше боядисан в зелено, за да подхожда на завесите. На рецепцията стоеше инструктор Клинт Гарет, който до посрещна с мощно ръкостискане. – Ето го значи известния Люк Хардинг – проехтя гласът му в огромната зала. – Известен? – Прекалено известен и прекалено млад за криминалист. Чухме новини за теб чак от Бирмингам. Отложих си уикенда по скално катерене, за да те видя. Разбира се – каза с дяволита усмивка, – може да бъдеш изместен от пиедестала си на най-млад криминалист в скоро време. Мога да ти кажа, че имаме няколко много надарени ученици. Според Люк инструктора сякаш се съревноваваше.

ДЕСЕТА ГЛАВА Преди да тръгне обратно към Единбург в събота Люк посети търговците на храни за домашни любимци в Дънди, но никой от тях не си спомняше да е купувал аквариум на някой починал човек през лятото на миналата година. Без да разбере нищо повече за рибките на ЕУ-1, взе едно такси и се отправи на юг. Нямаше търпение да се срещне с тази Емили Уондър, която учеше криминология, година 10, в Единбургското училище. Сградата приличаше на гранитено чудовище, което сякаш стои там от вечни времена. Отвътре наподобяваше смесица от античен стил и съвременен разкош. Украсеният таван се издигаше високо над главата на Люк. Беше боядисан в зелено, за да подхожда на завесите. На рецепцията стоеше инструктор Клинт Гарет, който до посрещна с мощно ръкостискане. – Ето го значи известния Люк Хардинг – проехтя гласът му в огромната зала. – Известен? – Прекалено известен и прекалено млад за криминалист. Чухме новини за теб чак от Бирмингам. Отложих си уикенда по скално катерене, за да те видя. Разбира се – каза с дяволита усмивка, – може да бъдеш изместен от пиедестала си на най-млад криминалист в скоро време. Мога да ти кажа, че имаме няколко много надарени ученици. Според Люк инструктора сякаш се съревноваваше.