Пътешествия и приключения с Vakon Publishing(Издателство Вакон)-издателство за приключенска литература, младежка литература, романи, готини момичета, любов, тайни.

Книгата "Нова Европа" представя най-новото пътешествие на Майкъл Палин случило се през 2006 - 2007 година. Известният пътешественик посещава 20 страни, дълги години скрити за него от Желязната завеса. В книгата се разказва за основните неща запазили част от социалистическото си минало и опитите да се приобщят към останалата част на Европа. В Полша Майкъл Палин управлява парен локомотив, в България се присъединява към празненствата на "Бялото братство" в Рила, в Турция се научава как да укротява камила, а в Естония - как да ходи по жарава. Поредицата отразява оптимизма, с който се гледа на "Нова Европа" и показва как един човек от Запада вижда живота и хората в тези страни. Какво е трабантът за хората от тази част на света, на кого се сърдят поляците и защо ромите от Пловдив са интересни на английския пътешественик... ЗА КНИГАТА ОТ АВТОРА: «Пътувахме за период от 22 седмици между 16 май 2006 и 4 май 2007. Моите впечатления от Източна Европа бяха в черно-бяло, все едно всички хора живееха в бетонни блокове под постоянно сиви небеса. Слънцето грееше през по-голяма част от нашето пътуване. Макар че наистина имаше прекалено много бетонни блокове, видяхме и добре запазени, елегантни, древни и много красиви градове и села, както частици от провинция, в които земята се обработва по традиционните методи, които изчезват бързо от западноевропейския пейзаж. Книгата е написана по бележките в моя дневник, с едно изключение. За пръв път през всичките ми пътувания откраднаха чантата ми. Случи се при пристигането ми в Будапеща и, въпреки че заедно с чантата загубих телефона и парите си, това не бе нищо в сравнение със загубата на малката ми черна тетрадка, съдържаща всичките ми бележки от балтийските страни. Ако ви направи впечатление, че някои дни липсват, това е защото бяха дни за почивка.

«Нова Европа» е много повече от пътуване, тя е откритие. От снеговете на Юлианските Алпи до красотата на Балтийско море, Палин се озовава в страни, за които само е чувал, непознати и тайнствени, всички с трагични истории и много по-светло бъдеще.

Книгата е подходяща за хора на всяка възраст, достатъчно е да обичат пътешествията и да пътуват виннаги, когато имат възможност. За автора:

Издателство „ВАКОН” представя Необикновените истории на Майкъл Палин

„Майкъл Палин наистина знае как да забавлява и възхищава зрителите, оставайки обективен и показвайки неизвестното, красивото и традиционното във всяка страна" BBC

"Цветно – и често пъти смешно..." NEW YORK TIMES

„Палин е умен, забавен и е пътешественик, търсещ приключения, перфектният спътник" SOUTHTOWN ECONOMIST, Chicago

Книга, която е едновременно близка до нас и историята ни и в същото време, разказва за период, който толкова дълго се опитваме да забравим.

ВЪВЕДЕНИЕ Много пъти, прекалено много пъти съм се събуждал на 35 000 стъпки височина във въздуха, в онази забранена земя между края на стария ден и началото на новия, след дълъг полет от някъде далеч на края на света. Много пъти съм вдигал транспаранта на прозореца и съм се взирал навън към блещукащите светлини долу и съм искал да бъда там, в една истинска къща с кухненска маса, яйца на печката и кафеварка с горещо кафе. Онова, което съм виждал да прелетява под мен, най-често бе Източна Европа и съм си мислел, че е само на два часа път от мястото, където живея, и с изненада осъзнавах, че знам повече за Хонг Конг или Хинду Куш, отколкото за земята, която лежеше долу. От всички континенти, до които съм се докосвал през 19-те години откакто започнах „Около света за 80 дни” Европа е този, който съм оставял за последно, отчасти защото е толкова близо до дома, и отчасти защото голяма част от него бе в състояние на пълна бъркотия. Нашите самолети бомбардираха Сърбия само преди 8 години. Но от 21 век Европа започна да се подрежда. Изтокът и Западът се приближават все повече. Няма основни конфликти. Страните, които някога са се отнасяли подозрително към туристи и гости, сега ги посрещат с отворени обятия. Така че сега планирам още едно приключение, тъй като изглежда има голяма празнина, която трябва да бъде запълнена. Континентът, над който съм летял толкова много тъмни утрини, не може повече да бъде пренебрегван. Беше време за Европа. И време да разгърна моята вярна, все повече оръфана Енциклопедия на земята „Пенгуин”.

„Европа: С изключение на Австралия, това е най-малкият от континентите. Заема само седем процента от твърдата повърхност на земята. От друга страна, това е вторият континент след Азия по размер на населението, в който живее повече от 20% от цялото население на света.” И точно тук идваше първият проблем. Имаше прекалено много хора, с които трябваше да се срещна. Започна да ми става ясно, че ще ни трябва много време, за да покрием цяла Европа. Най-интересно бе, че половината от моя континент за по-голямата част от собствения ми живот беше замразен от Студената война и скрит зад Желязната завеса. Сега, след като Студената война бе свършила и Желязната завеса бе вдигната, имаше възможност да пътувам през земите, които някога са били забранени; да направя едно пътешествие, с което да открия прага на собствения ми дома. Да се опитам да обясня едно такова пътешествие с чисто географски термини не ми изглеждаше съвсем правилно. Някои страни бяха част от Източна Европа, други определено бяха Централна Европа, докато трети като Турция, Молдова и Украйна не се вписваха в нито една категория. Общото, което всички те имаха, беше чувството за бърза промяна, откриването на нови хоризонти. Не само имената бяха променени. Възможности, които трябва да бъдат сграбчени, смяна на старите системи, напълно преосмислени икономически и политически алианси. Нищо не бе такова, каквото е било преди. Хора, култури и традиции с дълги исторически корени бяха разклатени и изпълнени с нови енергии. В сравнение с относителната

сигурност и установената форма на Западна Европа, приспособяването на източната половина на континента е като вихър. Онова, което придобива форма както на картата, така и в главите на хората, е една нова Европа. Или както казваме ние в телевизията Новата Европа. Ако бях направил това пътешествие преди осемнайсет години, вместо да скитам около света, щеше да ми се наложи да мина през 10 страни. Днес те са 20, повече отколкото всички страни, през които минах в моите хималайски и сахарски пътешествия взети заедно. Много от тези нови нации са мънички, някои с население по-малко от това на Лондон, но въпреки размера си те имат много точно и ясно чувство за своята идентичност, подсилено със собствения им език, култура, история и валута. Онова, което прави съществуването им жизнеспособно, е приятелската ръка на Европейския съюз. Все още не всички са част от него, но всички чувстват, че ползата от ЕС си струва да бъде приемана сериозно. След един век на жестоки борби, които са донесли невъобразими страдания и ужас на целия континент, това обединение е като глътка свеж и обещаващ въздух. Така че тръгнах със голямо вълнение през май 2006 и една година по-късно открих, че нито съм загубил илюзиите си, нито съм обзет от цинизъм. Духът на нова Европа съществува и бъдещето е пълно с оптимизъм. Нашето пътуване може да гледа през съвсем мъничък прозорец в историята и естествената ми склонност към оптимизъм и полу пълните чаши да са ме заблудили, но каквото и да ни очаква в бъдеще, мисля, че е важно да се отбележи този момент, когато, за пръв път

от хиляда години старата Европа на доминирането и на конфликтите е заменена от една нова Европа на сътрудничеството и взаимопомощта. Нека, заради всички нас, да се надяваме, че можем да направим така, че това да работи. МАЙКЪЛ ПАЛИН, Лондон, юни 2007

ПЪТУВАНЕТО Снимахме за период от 22 седмици между 16 май 2006 и 4 май 2007, избягвайки най-дълбоката зима, въпреки че снегът и студът ни сграбчиха, докато бяхме в Турция. Моите впечатления от Източна Европа бяха в черно-бяло, все едно всички хора живееха в бетонни блокове под постоянно сиви небеса. Снимките на Базил Пао за книгата и сериите на Найджъл Мийкин за сериите за БиБиСи са красноречив коректив. Слънцето грееше през по-голяма част от нашето пътуване. Макар че наистина имаше прекалено много бетонни блокове, видяхме и добре запазени, елегантни, древни и много красиви градове и села, както частици от провинция, в които земята се обработва по традиционните методи, които изчезват бързо от западноевропейския пейзаж. И макар че планините не бяха Хималаи, имаше сняг по върховете на Карпатите и на Юлианските Алпи в средата на лятото. Книгата е написана по бележките в моя дневник, с едно изключение. За пръв път през всичките ми пътувания откраднаха чантата ми. Случи се при пристигането ми в Будапеща и, въпреки че заедно с чантата загубих телефона и парите си, това не бе нищо в сравнение със загубата на малката ми черна тетрадка, съдържаща всичките ми бележки от балтийските страни. Нямаше какво да сторя, освен да седна в хотелската стая, гледаща към Дунава, и да се опитам да възстановя всичко по памет. Заслугата, че всичко бе възстановено толкова живо, е на самата Балтика. Ако ви направи впечатление, че някои дни липсват, това е защото бяха дни за почивка.

ПЪТУВАНЕТО Снимахме за период от 22 седмици между 16 май 2006 и 4 май 2007, избягвайки най-дълбоката зима, въпреки че снегът и студът ни сграбчиха, докато бяхме в Турция. Моите впечатления от Източна Европа бяха в черно-бяло, все едно всички хора живееха в бетонни блокове под постоянно сиви небеса. Снимките на Базил Пао за книгата и сериите на Найджъл Мийкин за сериите за БиБиСи са красноречив коректив. Слънцето грееше през по-голяма част от нашето пътуване. Макар че наистина имаше прекалено много бетонни блокове, видяхме и добре запазени, елегантни, древни и много красиви градове и села, както частици от провинция, в които земята се обработва по традиционните методи, които изчезват бързо от западноевропейския пейзаж. И макар че планините не бяха Хималаи, имаше сняг по върховете на Карпатите и на Юлианските Алпи в средата на лятото. Книгата е написана по бележките в моя дневник, с едно изключение. За пръв път през всичките ми пътувания откраднаха чантата ми. Случи се при пристигането ми в Будапеща и, въпреки че заедно с чантата загубих телефона и парите си, това не бе нищо в сравнение със загубата на малката ми черна тетрадка, съдържаща всичките ми бележки от балтийските страни. Нямаше какво да сторя, освен да седна в хотелската стая, гледаща към Дунава, и да се опитам да възстановя всичко по памет. Заслугата, че всичко бе възстановено толкова живо, е на самата Балтика. Ако ви направи впечатление, че някои дни липсват, това е защото бяха дни за почивка.