Пътешествия и приключения с Vakon Publishing(Издателство Вакон)-издателство за приключенска литература, младежка литература, романи, готини момичета, любов, тайни.

Разследване на едно изчезване Летище Бастия-Борго. Понеделник 31 юли 1944 година. 8,45 ч. Антоан дьо Сент-Екзюпери отлита на борда на самолета Lightning P-38 в посока Южна Франция с наблюдателна мисия, от която няма да се върне. През 1998 година един марсилски рибар намира заплетена в мрежите си верижката на изчезналия авиатор. Малко след това, водолазът и археолог Люк Ванрел идентифицира формално отломката на самолета на Сент-Екзюпери в райна на Марсилия. Това е началото на едно невероятно разследване, което има за цел да установи, защо самолетът на световноизвестния писател и авиатор се намира там, където никой не го е търсил. Този истински исторически трилър разказва за многобройните перипетии на малък екип ентусиасти във Франция и по света. Резултатът е неоспорим: не е имало повреда. Сент-Екзюпери не се е самоубил. Имал е среща с Историята и е загинал при последната си битка! Но кой го е свалил? „Винаги съм обичал загадките, особенно неразрешимите. Този път излизам бездиханен от епичното препускане, което безспорно е довело до откриването на истината”. Ален Деко Авторите: Журналист и водещ на многоройни радио и телевизионни предавания, Жак Прадел представя по канал „Европа 1” ежедневното си предаване с 1,5 милиона аудитория. Живеещ в Марсилия, Люк Ванрел ръководи и участва дълги години вв подводни археологични мисии. Лино фон Гарцен: Каква беше реакцията Ви, когато шейсет години по-късно извадиха отломките от самолета на Сент-Екзюпери? Хорст Риперт: Емоция. Нито повече, нито по-малко. Резултатът е на лице. Всичко свърши. Ако днес се появя и кажа: „Аз го свалих” със сигурност ще се вдигне шум, а аз не го искам. Дума да не става! Нека повече не говорим за това! Господин Риперт, благодаря Ви за интервюто. Ова всичко ли е? Всичко. Жалко... Часто от ивтервюто на Лино фон Гарцен с немския пилот свалил самолета на Сент-Екзюпери, на 31 юли 1944 година Сент-Екзюпери е един от любимите писатели на Риперт. "Ако знаех, че това е Екзюпери, никога нямаше да го сваля", признава бившият летец. Риперт казва, че много по-късно е разбрал кого е убил. Март, 2008 година, 88-годишният Риперт признава пред медиите, че той е човекът свалил самолетът на Екзюпери.

През 1998 г. един марсилски рибар намира заплетена в мрежите си верижката на изчезналия авиатор. Малко след това, гмуркачът и археолог Люк Ванрел идентифицира формално отломката на самолета на Сент-Екзюпери в района на Марсилия. Това е началото на едно невероятно разследване, което има за цел да установи, защо самолета на световноизвестния писател и авиатор се намира там, където никой не го е търсил. Този истински исторически трилър разказва за многобройните перипетии на малък екип ентусиасти във Франция и по света. Резултатът е неоспорим: не е имало повреда. Сент-Екзюпери не се е самоубил. Имал е среща с Историята и е загинал при последната си битка! Но кой го е свалил?

Каква беше реакцията Ви, когато шейсет години по-късно извадиха отломките от самолета на Сент-Екзюпери? Хорст Риперт: Емоция. Нито повече, нито по-малко. Резултатът е на лице. Всичко свърши. Ако днес се появя и кажа: „Аз го свалих” със сигурност ще се вдигне шум, а аз не го искам. Дума да не става! Нека повече не говорим за това! Господин Риперт, благодаря Ви за интервюто. Ова всичко ли е? Всичко. Жалко... Часто от ивтервюто на Лино фон Гарцен с немския пилот свалил самолета на Сент-Екзюпери, на 31 юли 1944 година Сент-Екзюпери е един от любимите писатели на Риперт. "Ако знаех, че това е Екзюпери, никога нямаше да го сваля", признава бившият летец. Риперт казва, че много по-късно е разбрал кого е убил. Март, 2008 година, 88-годишният Риперт признава пред медиите, че той е човекът свалил самолетът на Екзюпери.

Журналист и водещ на многоройни радио и телевизионни предавания, Жак Прадел представя по канал „Европа 1” ежедневното си предаване с 1,5 милиона аудитория. Живеещ в Марсилия, Люк Ванрел ръководи и участва дълги години вв подводни археологични мисии.

„Спрете да търсите! Аз свалих самолетът на Сент-Екзюпери.“

Хорст Риперт

Летище Бастия-Борго. Понеделник 31 юли 1944 година. 8,45 ч. Антоан дьо Сент-Екзюпери отлита на борда на самолета си Lightning Р-38 в посока Южна Франция с наблюдателна мисия, от която няма да се върне.

„Винаги съм обичал загадките, особенно неразрешимите. Този път излизам бездиханен от епичното препускане, което безспорно е довело до откриването на истината”.

Ален Деко

ПРЕДГОВОР Когато бях младеж, Сент-Екзюпери бе за мен един от моите учители в мисълта. Такъв беше и за по-голямата част от двайсетгодишните преди Втората световна война, по време на войната, пък и след нея. Смъртта му ме разтърси така, сякаш бях един от неговите най-близки приятели. А бях само един от многобройните му читатели. Въпреки че не беше логично, аз следях от самото начало съобщенията за издирването на изчезналия в Средиземно море самолет. Признавам, че доста бързо се загубих в морето от информация. Четейки книгата на Жак Прадел, вдъхновена от разследванията на Люк Ванрел, успях да наваксам пропуснатото дори повече отколкото предполагах. Винаги съм обичал загадките, но най-вече неразгаданите такива. Този път съм смаян от епичното надбягване, което без съмнение е довело до истината. В понеделник, 31 юли 1944 година, в 8,45 ч., от летище Бастия-Борго излита майор Антоан дьо Сент-Екзюпери със самолет Lightning Р-38 F-5 № 223 с мисия да картографира и заснеме от голяма височина района на Гренобъл-Анеси. Той е сам на борда на самолета. Предвидено е да се приземи към 12,35 – 13,00 часа. След като до 14,30 часа няма новини за него, бива обявен за изчезнал по време на мисия. Дали Сент-Екзюпери е бил свален от немски изтребител? Дали не е станал жертва на повреда в двигателите или в навигационните уреди?

Дали не се е самоубил? Бяха необходими повече от петдесет години задълбочени проучвания, за да се намерят останките на Р-38. Дълго време се считаше, че самолетът лежи на дъното на морето някъде в Залива на ангелите, между Корсика и Континента. През 1998 година един марсилски рибар вади от мрежата си странен предмет, част от който заблестява под слънцето: Жан-Клод Бианко е намерил неволно верижка, принадлежала на изчезналия велик писател. По-късно, професионалният водолаз Люк Ванрел идентифицира официално при гмуркане, отломките от самолета на Сент-Екзюпери, на няколкостотин метра от остров Риу, в район с отвесни скали. Книгата на Жак Прадел и Люк Ванрел – същински политически трилър – ни потапя директно в упоритото разследване, проведено от малък екип ентусиасти. Минава през района на Бастия, където Сент-Екзюпери е прекарал последните си часове, издирва оцелели немски и американски пилоти, проучва необитаем остров, на който тайнствено са били погребани останките на неизвестен авиатор и ни въвежда в немско благородническо семейство. Резултатът е неоспорим. Сент-Екзюпери не е катастрофирал и не е претърпял авария. Не се е и самоубил. Загинал е за Франция в последния си бой. Немският пилот, който го е свалил, е още жив. Той свидетелства в книгата. Ален Деко Френска Академия на Науките

ГЛАВА ТРИ Ню Йорк, януари 1941 г. Антоан дьо Сент-Екзюпери получава с много шум Националната награда за литература за американската версия на „Земя на хората“. Церемонията се провежда на официален обяд пред 1500 зрители в хотел „Астор“. По време на престоя му в САЩ ще бъдат публикувани още три книги: „Военен пилот“ през 1942 г., „Писмо до един заложник“ и „Малкият принц“ през 1943 г. Писателят Дени дьо Ружмон, родом от романската част на Швейцария, който работи в „Гласът на Америка“, си спомня за горчивината в душата на Сент-Екзюпери по това време. Една вечер в 8,30 ч., когато нощната смяна е поемала дежурството в почти пустите офиси на Бюрото за военна информация, Ружмон решил да отиде, някъде към 2 сутринта, при Тонио, за да изиграят партия шах и той да му разкаже за неволите на „неговата“ Франция. „Обясняваше ми, че Маршалът, споразумявайки се, спасява само „субстанцията“ на Франция. Възмущаваше се открито, че на германците било достатъчно да спрат доставките на смазочно масло, за да блокират всички влакове във Франция и да парализират снабдяването на французите с продоволствия. Що се отнася до голистите, те не се биели срещу нацистите, а срещу френското пиколо във „Валдорф“ или управителя на „Риц“, който им бил отказал да стои на пост и затова го третирали като предател.“ Като много други съкрушени от поражението през 1940 г. сънародници, Сент-Екзюпери се надява, че ролята на маршал Петен е на „защитен щит“, както в началото се е смятало. Но

мисълта му еволюира... Когато публикува „Военен пилот“, списанието „Френски писма“ приветства в нелегално свое издание излизането на книгата. „ От „Лятно слънцестоене“ на Анри дьо Монтерлан до „Развалини“ на Люсиен Ребате, излизаха множество срамни военни книги. Французите ги четяха със свито сърце. Питаха се дали в разгромена Франция някога ще спрат да се пишат толкова много обиди. Тази книга, обаче – „Военен пилот“ на Сент-Екзюпери – може да се чете без да се червим. Тя беше публикувана в присъствието на врага! Войната в нея е наречена с истинското º име – „Битка на Запада срещу нацизма“. Тя не отрича войната: „Трябваше ли Франция, за да спести една битка, да се отрече от войната? Не мисля.“ Преселението, видяно от въздуха, през очите на един боец, който рискува живота си всяка секунда, не е вече „играта на клане“, както бе наречено от тривиалния и несериозен М. дьо Монтерлан, който го възпя от земята с лиризъм и на който французите скоро няма да простят. Въпреки това Сент-Екзюпери не моли за милост, не плаши, нито пък приканва към бунт. Разсъжденията му, по време на полет, докато го грози смъртоносна опасност, не ни карат да се самосъжаляваме или отричаме от себе си, а „да станем такива, каквито сме на думи: равни, свободни и братя...“ „Военен пилот“ вече е забранена. Естествената º съдба е да се присъедини към апокрифната литература, с която поробена Франция къса малко по малко от обкръжаващата я абсолютна тишина.“

ГЛАВА ШЕСТ Така започва една загадка, която ще остане неразкрита повече от половин век. Виждайки как Сент-Екзюпери маха с ръка зад плексигласовия прозорец на пилотската си кабина, хората от ескадрила II/33 не са могли да предполагат, че това е последната им среща. Минава 12,30 ч. и Гавоал започва да се тревожи. Обажданията по радиостанцията остават без отговор. В 13 ч. персоналът от контролния радар е вдигнат на крак, но на екрана не се вижда нищо. 14,30 часа – горивото на самолета е изчерпано. Повече няма да се появи на небето... В 15,30 ч. Върнън Робинсън от Информационното бюро попълва и подписва фиш с надпис: „Незавърнал се пилот. Счита се за изчезнал. Без снимки.“ „След четиресетгодишна възраст избягвайте да карате самолет“ – го е била предупредила ясновидката г-жа Пикомесмас. Сент-Екзюпери сигурно го е забравил... Най-големите оптимисти се надяват, че е кацнал аварийно в Швейцария, или че се е присъединил към партизаните в Савоа. Самозалъгват се, че е пленник и се надяват пленничеството му да не трае дълго. В Алжир, обаче, няколко дни по-късно тръгва гнусният слух, че „е кацнал във Виши“... „Дори и изчезването му не му е било простено и са инсинуирали предателство – разказва Къртис Кейт. Във вестниците се споменава, че не се е завърнал от последната си военна мисия, излизат няколко статии

ГЛАВА ШЕСТ Така започва една загадка, която ще остане неразкрита повече от половин век. Виждайки как Сент-Екзюпери маха с ръка зад плексигласовия прозорец на пилотската си кабина, хората от ескадрила II/33 не са могли да предполагат, че това е последната им среща. Минава 12,30 ч. и Гавоал започва да се тревожи. Обажданията по радиостанцията остават без отговор. В 13 ч. персоналът от контролния радар е вдигнат на крак, но на екрана не се вижда нищо. 14,30 часа – горивото на самолета е изчерпано. Повече няма да се появи на небето... В 15,30 ч. Върнън Робинсън от Информационното бюро попълва и подписва фиш с надпис: „Незавърнал се пилот. Счита се за изчезнал. Без снимки.“ „След четиресетгодишна възраст избягвайте да карате самолет“ – го е била предупредила ясновидката г-жа Пикомесмас. Сент-Екзюпери сигурно го е забравил... Най-големите оптимисти се надяват, че е кацнал аварийно в Швейцария, или че се е присъединил към партизаните в Савоа. Самозалъгват се, че е пленник и се надяват пленничеството му да не трае дълго. В Алжир, обаче, няколко дни по-късно тръгва гнусният слух, че „е кацнал във Виши“... „Дори и изчезването му не му е било простено и са инсинуирали предателство – разказва Къртис Кейт. Във вестниците се споменава, че не се е завърнал от последната си военна мисия, излизат няколко статии